Урок по история: Този българин е Княз на румънци и гърци в Османската империя
Княз Стефан Богориди (роден Стойко Цонков Стойков, на гръцки: Στέφανος Βογορίδης, Стефанос Вогоридис, на турски: Stefanaki Bey, Стефанаки бей, на румънски: Ştefan Vogoride) е висш османски държавник от български произход.
Роден е в Котел в фамилията на Цонко и Гана Хаджи Танасова. Баща му е наедрял търговец на добитък, значим снабдител на храни за османската войска през Руско-турска война от 1787 – 1792 година.[1] Дядо му по бащина линия е котленският духовник Стойко Владиславов, който по-късно става епископ Софроний Врачански.
Името Богориди е обещано на него и на брат му Атанас в чест на княз Борис I Кръстител, прочут и като Богорис.
Според други сведения, двамата получават това название в Бейската академия в Букурещ като насмешка с специалността на татко им от въгарец, паразитно насекомо по добитъка.
Стефан Богориди учи в гръцкия лицей „ Свети Сава “ в Букурещ, където сменя рожденото си име Стойко с гръцкото Стефан. След като учителства по рекомендация на дядо си Софроний Врачански известно време във видното фанариотско семейство Мурузи в Константинопол, постъпва като драгоман в османската флота.
През 1799 година Богориди взе участие в експедиционния корпус на Мустафа паша (бъдещия султан Мустафа IV) против дебаркиралия през 1798 година в Египет френски корпус на Наполеон Бонапарт. В сражението срещу французите при Абу Кир на 17 август османските сили претърпяват съкрушително проваляне и Стефан Богориди е избавен по случайност от английски транспортен съд.
През 1812 година Стефан Богориди отива в Молдова с княз Скарлат Калимахи, който го назначава за губернатор на Галац (1812 – 1819). В 1821 година Скарлат Калимахи става княз на Влашко и Богориди отива там като негов асистент.
По време на Влашкото въстание на Тудор Владимиреску и последвалото навлизане на Филики Етерия във Влашко Богориди е номинален каймакам на Влашко, а след бързата османска атака срещу Александър Ипсиланти, Богориди е каймакам на Молдова, а по-късно още веднъж е драгоман в османската флота (1823 – 1825). Между 1825 и 1828 година е изпратен на изгнание в Измит (Никомедия), Мала Азия.
Стефан Богориди
След Руско-турската война (1828 – 1829) и последвалия я Одрински кротичък договор Стефан Богориди оглавява османската делегация в Санкт Петербург, която би трябвало да уреди противоречивите въпроси с Русия. Богориди се оправя сполучливо с задачата и печели доверието на султан Махмуд II, който го назначава за собствен консултант. В продължение на 30 години Стефан Богориди взе участие във всички огромни и значими договаряния и решения на Високата порта – за признание независимостта на Гърция през 1830 година, при подготовката на Ункярискелесийския договор (1833), при определянето на статута на Дунавските княжества. Английският дипломат в Цариград Канинг, по-късно лорд Стратфорд, споделя в записките си по какъв начин, с помощта на дипломатическата задача на Стефанаки бей Гърция получила своята самостоятелност.
През 1830 година няколко видни букурещки българи – Васил Ненович, Иван Селимински, Михаил Кифалов и д-р Никола Пиколо изработват проект за самостоятелно българско княжество в Добруджа. Проектът е показан пред Дивана на Влашко. С него е осведомен и княз Стефан Богориди, който прави опит да показа концепцията пред турските управляващи, само че без триумф.
За заслугите на Богориди Махмуд II му дава титлата княз (на турски bey, бей, на гръцки ἡγεμόνας, хегемонас) и през 1834 година го назначава за шеф на остров Самос. Богориди, който прекръщава Вати, основния град на острова на свое име – Стефануполис (на гръцки Στεφανούπολις), посещава Самос единствено един път през 1839 и ръководи острова от Цариград. От 1844 до 1849 годин наместник на Богориди в Самос е персоналният му секретар Гаврил Кръстевич. Богориди е ненавиждан от локалното гръцко население поради алчността и диктаторските си способи на ръководство.
През 1849 година самосците се разпалват против него и султанът го смъква през 1850 година.
В същата 1850 година след масовото селско въстание във Видинско, Белоградчишко, Кулско и Ломско през месеците май и юни, подбудено от неприлагането на аграрната промяна в този край, Високата врата под въздействието на княз Стефан Богориди прави административна промяна, като оформя нова административна област от трите въстанали нахии. Започва използването на аграрната промяна, като българите имат опция да получават земя.
Къщата, която Стефан Богориди подарява за българска черква в квартал Фенер
При султан Абдул Меджид I Стефан Богориди е член на Танзиматския съвет и имперски консултант, служба, основана особено за него. Стефан Богориди е единственият християнин, който от превземането на Константинопол от османските турци през 1453 година е приемал в къщата си турски султан. През август 1849 година Стефан Богориди получава от султана позволение за изграждане на българска черква в Цариград и подарява къщата си в квартала Фенер (1849). Чрез доброволни помощи е издигнат дребен параклис, осветлен на 9 октомври 1849 година, който е отдаден на Свети Стефан в чест на Стефан Богориди. На същото място по-късно е издигната известната Желязна черква.
Стефан Богориди поддържа и елино-българското училище в родния си Котел и покровителства доста български студенти, като Гаврил Кръстевич и Георги Раковски в образованието им в Цариград и чужбина.
Стефан Богориди умира в Цариград от камъни в бъбреците.
Внукът му Емануил Богориди пише за него:
„ Той бе невисок на растеж, само че строен и здрав, при все това бе прекомерно изсъхнал. Очите му бяха сиви, погледът му остроумен и малко твърд. Той продължаваше да носи остарелия ориенталски костюм, въпреки и султан Махмуд да бе реформирал облеклото в Турската империя: с пояс към кръста и с наметнат дълъг кафтан, ту наследник, ту бял, подплатен с някоя лека кожа.
В публични случаи единствено той обличаше стамболината – турския закопчан догоре редингод – или униформата.
Той носеше фес, само че един някогашен турски посланик, грък по рождение, Димираки Аристархи в една остра листовка, написана, когато се учредяваше Българската екзархия, назовава Богориди панславис „ анафандос “ и споделя с едно смешно отвращение, че постоянно го бил виждал на огромните религиозни празници в черковата на патриаршията гологлав с „ вулгарикон калпаки “ в ръка, с цел да го надене след излизането от черкова.
Роден е в Котел в фамилията на Цонко и Гана Хаджи Танасова. Баща му е наедрял търговец на добитък, значим снабдител на храни за османската войска през Руско-турска война от 1787 – 1792 година.[1] Дядо му по бащина линия е котленският духовник Стойко Владиславов, който по-късно става епископ Софроний Врачански.
Името Богориди е обещано на него и на брат му Атанас в чест на княз Борис I Кръстител, прочут и като Богорис.
Според други сведения, двамата получават това название в Бейската академия в Букурещ като насмешка с специалността на татко им от въгарец, паразитно насекомо по добитъка.
Стефан Богориди учи в гръцкия лицей „ Свети Сава “ в Букурещ, където сменя рожденото си име Стойко с гръцкото Стефан. След като учителства по рекомендация на дядо си Софроний Врачански известно време във видното фанариотско семейство Мурузи в Константинопол, постъпва като драгоман в османската флота.
През 1799 година Богориди взе участие в експедиционния корпус на Мустафа паша (бъдещия султан Мустафа IV) против дебаркиралия през 1798 година в Египет френски корпус на Наполеон Бонапарт. В сражението срещу французите при Абу Кир на 17 август османските сили претърпяват съкрушително проваляне и Стефан Богориди е избавен по случайност от английски транспортен съд.
През 1812 година Стефан Богориди отива в Молдова с княз Скарлат Калимахи, който го назначава за губернатор на Галац (1812 – 1819). В 1821 година Скарлат Калимахи става княз на Влашко и Богориди отива там като негов асистент.
По време на Влашкото въстание на Тудор Владимиреску и последвалото навлизане на Филики Етерия във Влашко Богориди е номинален каймакам на Влашко, а след бързата османска атака срещу Александър Ипсиланти, Богориди е каймакам на Молдова, а по-късно още веднъж е драгоман в османската флота (1823 – 1825). Между 1825 и 1828 година е изпратен на изгнание в Измит (Никомедия), Мала Азия.
Стефан Богориди
След Руско-турската война (1828 – 1829) и последвалия я Одрински кротичък договор Стефан Богориди оглавява османската делегация в Санкт Петербург, която би трябвало да уреди противоречивите въпроси с Русия. Богориди се оправя сполучливо с задачата и печели доверието на султан Махмуд II, който го назначава за собствен консултант. В продължение на 30 години Стефан Богориди взе участие във всички огромни и значими договаряния и решения на Високата порта – за признание независимостта на Гърция през 1830 година, при подготовката на Ункярискелесийския договор (1833), при определянето на статута на Дунавските княжества. Английският дипломат в Цариград Канинг, по-късно лорд Стратфорд, споделя в записките си по какъв начин, с помощта на дипломатическата задача на Стефанаки бей Гърция получила своята самостоятелност.
През 1830 година няколко видни букурещки българи – Васил Ненович, Иван Селимински, Михаил Кифалов и д-р Никола Пиколо изработват проект за самостоятелно българско княжество в Добруджа. Проектът е показан пред Дивана на Влашко. С него е осведомен и княз Стефан Богориди, който прави опит да показа концепцията пред турските управляващи, само че без триумф.
За заслугите на Богориди Махмуд II му дава титлата княз (на турски bey, бей, на гръцки ἡγεμόνας, хегемонас) и през 1834 година го назначава за шеф на остров Самос. Богориди, който прекръщава Вати, основния град на острова на свое име – Стефануполис (на гръцки Στεφανούπολις), посещава Самос единствено един път през 1839 и ръководи острова от Цариград. От 1844 до 1849 годин наместник на Богориди в Самос е персоналният му секретар Гаврил Кръстевич. Богориди е ненавиждан от локалното гръцко население поради алчността и диктаторските си способи на ръководство.
През 1849 година самосците се разпалват против него и султанът го смъква през 1850 година.
В същата 1850 година след масовото селско въстание във Видинско, Белоградчишко, Кулско и Ломско през месеците май и юни, подбудено от неприлагането на аграрната промяна в този край, Високата врата под въздействието на княз Стефан Богориди прави административна промяна, като оформя нова административна област от трите въстанали нахии. Започва използването на аграрната промяна, като българите имат опция да получават земя.
Къщата, която Стефан Богориди подарява за българска черква в квартал Фенер
При султан Абдул Меджид I Стефан Богориди е член на Танзиматския съвет и имперски консултант, служба, основана особено за него. Стефан Богориди е единственият християнин, който от превземането на Константинопол от османските турци през 1453 година е приемал в къщата си турски султан. През август 1849 година Стефан Богориди получава от султана позволение за изграждане на българска черква в Цариград и подарява къщата си в квартала Фенер (1849). Чрез доброволни помощи е издигнат дребен параклис, осветлен на 9 октомври 1849 година, който е отдаден на Свети Стефан в чест на Стефан Богориди. На същото място по-късно е издигната известната Желязна черква.
Стефан Богориди поддържа и елино-българското училище в родния си Котел и покровителства доста български студенти, като Гаврил Кръстевич и Георги Раковски в образованието им в Цариград и чужбина.
Стефан Богориди умира в Цариград от камъни в бъбреците.
Внукът му Емануил Богориди пише за него:
„ Той бе невисок на растеж, само че строен и здрав, при все това бе прекомерно изсъхнал. Очите му бяха сиви, погледът му остроумен и малко твърд. Той продължаваше да носи остарелия ориенталски костюм, въпреки и султан Махмуд да бе реформирал облеклото в Турската империя: с пояс към кръста и с наметнат дълъг кафтан, ту наследник, ту бял, подплатен с някоя лека кожа.
В публични случаи единствено той обличаше стамболината – турския закопчан догоре редингод – или униформата.
Той носеше фес, само че един някогашен турски посланик, грък по рождение, Димираки Аристархи в една остра листовка, написана, когато се учредяваше Българската екзархия, назовава Богориди панславис „ анафандос “ и споделя с едно смешно отвращение, че постоянно го бил виждал на огромните религиозни празници в черковата на патриаршията гологлав с „ вулгарикон калпаки “ в ръка, с цел да го надене след излизането от черкова.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ